Chưa có đánh giá nào
2 bài trả lời: 2 bản dịch

Đăng bởi hongha83 vào 19/05/2008 08:29, đã sửa 1 lần, lần cuối bởi hongha83 vào 12/11/2008 21:47

На прощаване в 1868 г

Не плачи, майко, не тъжи,
че станах азe хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!
Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина —
да ходим да се скитаме
немили, клети, недраги!
Аз зная, майко, мил съм ти,
че може млад да загина,
ах, утре като премина
през тиха бяла Дунава!
Но кажи какво да правя,
кат си ме, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко,
та сърце, майко, не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище:
там, дето аз съм пораснал
и първо мляко засукал,
там, дето либе хубаво
черни си очи вдигнеше
и с оназ тиха усмивка
в скръбно ги сърце впиеше,
там дето баща и братя
черни чернеят за мене!...
Ах, мале — майко юнашка!
Прости ме и веч прощавай!
Аз вече пушка нарамих
и на глас тичам народен
срещу врагът си безверни.
Там аз за мило, за драго,
за теб, за баща, за братя
за него ще се заловя,
пък... каквото сабя покаже
и честта, майко, юнашка!
А ти, 'га чуеш, майнольо,
че куршум пропей над село
и момци вече наскачат,
ти излез, майко — питай ги,
де ти е чедо остало?
Ако ти кажат, че азe
паднал съм с куршум пронизан,
и тогаз, майко, не плачи,
нито пък слушай хората,
дето ще кажат за мене
"Нехранимайка излезе",
но иди, майко, у дома
и с сърце сичко разкажи
на мойте братя невръстни,
да помнят и те да знаят,
че и те брат са имали,
но брат им падна, загина,
затуй, че клетник не трая
пред турци глава да скланя,
сюрмашко тегло да гледа!
Кажи им, майко, да помнят,
да помнят, мене да търсят:
бяло ми месо по скали,
по скали и по орляци,
черни ми кърви в земята,
земята, майко, черната!
Дано ми найдат пушката,
пушката, майко, сабята,
и дето срещнат душманин
със куршум да го поздравят,
а пък със сабя помилват...
Ако ли, майко, не можеш
от милост и туй да сториш,
то 'га се сберат момите
пред назе, майко, на хоро
и дойдат мойте връстници
и скръбно либе с другарки,
ти излез, майко, послушай
със мойте братя невръстни
моята песен юнашка —
защо и как съм загинал
и какви думи издумал
пред смъртта си и пред дружина...
Тъжно щеш, майко, да гледаш
ти на туй хоро весело,
и като срещнеш погледът
на мойто либе хубаво,
дълбоко ще ми въздъхнат
две сърца мили за мене —
нейното, майко, и твойто!
И две щат сълзи да капнат
на стари гърди и млади...
Но туй щат братя да видят
и кога, майко, пораснат,
като брата си ще станат —
силно да любят и мразят...

Ако ли, мале майноле,
жив и здрав стигна до село,
жив и здрав с байряк във ръка,
под байряк лични юнаци,
напети в дрехи войнишки,
с левове златни на чело,
с иглянки пушки на рамо
и с саби-змии на кръстът,
о, тогаз, майко юнашка!
О, либе мило, хубаво!
Берете цветя в градина,
късайте бръшлян и здравец,
плетете венци и китки
да кичим глави и пушки!
И тогаз с венец и китка
ти, майко, ела при мене,
ела ме, майко, прегърни
и в красно чело целуни —
красно, с две думи заветни:
свобода и смърт юнашка!
А аз ще либе прегърна
с кървава ръка през рамо,
да чуй то сърце юнашко,
как тупа сърце, играе;
плачът му да спра с целувка,
сълзи му с уста да глътна...
Пък тогаз... майко, прощавай!
Ти, либе, не ме забравяй!
Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина...
Но... стига ми тая награда —
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...

 

 

Xếp theo:

Trang trong tổng số 1 trang (2 bài trả lời)
[1]

Ảnh đại diện

Bản dịch của Vũ Tú Nam

Mẹ ơi, đừng khóc!
Vâng, con mẹ là quân haidouk
Quân haidouk, một tên phiến loạn!
Con đã làm cho mẹ buồn đau
Mẹ chịu tang một đứa con đầu
Mẹ chớ khóc mà nên nguyền rủa
Sự bạo ngược của quân giặc Thổ
Đã đuổi xua lứa trẻ chúng con
Ra đất nước người buồn thảm lang thang
Mất hết cả không nơi nương tựa
Không tình thương, không nhà không cửa

Con biết mẹ yêu con của mẹ
Con biết một ngày kia có thể
Khi vượt sông Đanuýp lặng trong
Giữa tuổi xuân con sẽ hi sinh
Nhưng mẹ ạ, biết làm sao được?
Chính mẹ đã cho con nghị lực
Một trái tim cường tráng, anh hùng
Một trái tim bất khuất, quật cường
Không thể chịu nhìn quân giặc Thổ
Chà đạp lên gia đình tiên tổ
Dày xéo lên đất nước non sông
Chính nơi đây con đã lớn khôn
Nơi người yêu ngước mắt u buồn
Nàng mỉm cười, cười thật dịu dàng
Nhìn xói giữa tim con đau buốt
Chính ở đó, sống trong khủng khiếp
Cha với các em đau khổ vì con
Mẹ ,mẹ ơi, người mẹ anh hùng
Xin từ giã mẹ, tha cho con tội lỗi
Con bước theo nhân dân kêu gọi
Con đã mang cây súng trên vai
Cùng giặc kia sống mái phen này
Đi chiến đấu cho bao tình yêu quý
Cho các em, cho cha, cho mẹ

Mẹ ơi, khi nào mẹ nghe
Đạn réo trên mái nhà ta
Khi mẹ thấy lũ bạn con trẻ tuổi
Mẹ hãy chạy tới nơi, mẹ hỏi
Bọn họ xem con của mẹ ở đâu
Nếu họ trả lời: Con đã trúng đạn thù
Ngã gục
Thì mẹ ơi, đừng khóc!
Xin đừng nghe những kẻ dèm pha:
"Con trai bà là một thằng hư!"
Mẹ hãy về nhà ta mẹ kể
Cho các em con biết và luôn nhớ
Chúng có người anh chết ở nơi xa
Hẳn chẳng cúi đầu khuất phục kẻ thù
Hẳn chẳng nỡ dửng dưng nhắm mắt
Trước kẻ nghèo hèn, khổ đau, đói khát
Mẹ bảo các em ghi nhớ đừng quên
Đi khắp núi cao hốc đá kiếm tìm
Thịt con trắng, thịt con khô cứng
Tìm trên mỏm đá cao chim ưng bay lượn
Máu con đen quyện với đất khô
Mẹ ơi, máu con đen quyện với đất khô
Nếu các em tìm ra khẩu súng
Súng của con kèm thêm thanh kiếm
Nếu các em chạm trán kẻ thù
Hãy chào chúng bằng phát đạn kia!
Hãy tuốt gươm mà ve vuốt địch!

Mẹ ơi, nếu mẹ đau buồn
Không muốn nhủ khuyên các em con điều đó
Thì mẹ hãy cho mời đông đủ
Đến trước nhà những cô gái thanh xuân
Điệu hô-rô  họ sẽ múa tưng bừng
Và lũ lượt những chàng trai kéo tới
Cả nàng nữa, người yêu con buồn rượi
Cùng các em ,mẹ hãy lắng nghe
Tiếng hát chiến công, những khúc ngợi ca
Vì đâu, ra sao đứa con mẹ chết
Khúc ca nhắc cả những lời vĩnh biệt
Trước đội nghĩa quân con đã chỉ huy
Tội nghiệp mẹ ơi, mẹ ngồi đó trông ra
Điệu hô-rô  tưng bừng ầm ã
Nhìn nhau, người yêu con và mẹ
Cùng thốt ra một tiếng thở dài
Tự trái tim yêu quý củ hai người
Hai giọt lệ nặng nề nhỏ xuống
Lòng mẹ già nua, ngực nàng mơm mởn

Các em con ngày một lớn khôn
Các em con sẽ hiểu như con
Biết yêu ghét, ghét yêu mãnh liệt
Nhưng mẹ quý yêu ơi, nếu con không chết
Xóm làng ta con sẽ trở về
Khoẻ mạnh như xưa, tay nắm ngọn cờ
Cùng đồng đội dạn dày, tề chỉnh
Trên trán con long lanh quân hiệu
Súng trên vai, gươm báu bên sườn
Thì mẹ ơi, mẹ của anh hùng
Em ơi, em yêu em quý
Mẹ cùng nàng hãy kiếm lan kiếm huệ
Ở trong vườn kết một vòng hoa
Khoác lên đầu lên súng quân ta!
Mẹ chạy đến bên con mẹ nhé
Mẹ ôm con vào lòng như đứa trẻ
Trên trán con trong trắng mẹ hôn
Mẹ nhìn xem! Những chữ thiêng liêng:
"Sống tự do hoặc hi sinh dũng cảm!"
Con sẽ ghì ôm người con yêu mến
Bàn tay con những máu cùng me
Tay nắm vai nàng, nàng sẽ rộn nghe
Nghe thổn thức một trái tim hào kiệt
Con hôn nàng, uống của nàng nước mắt...

Nhưng...Mẹ ơi, tha lỗi cho con!
Em, em ơi, em chớ quên anh!
Đội nghĩa quân đã lên đường, xuất kích
Đường gian nan, con đường vinh hiển:
Trên đường dài ta có thể hi sinh
Giữa tuổi xuân...Ta chỉ ước mong
Ngày thắng lợi nhân dân tuyên bố:
"Hắn đã hi sinh cho công lý
Hắn đã chết cho tự do công lý"

Khi bạn so găng với cuộc đời, cuộc đời luôn luôn thắng (Andrew Matthews)
Chưa có đánh giá nào
Chia sẻ trên FacebookTrả lời
Ảnh đại diện

Bản dịch của Tiếng Nga

На прощанье в 1868 г

Не плачь, моя мать, не сетуй,
что стал я, твой сын, гайдуком,
гайдуком стал, бунтарем я,
тебя несчастной оставил
свое оплакивать чадо!
Но ты проклинай, родная,
турецкую злую неволю,
что обрекла нас скитаться
на этой горькой чужбине
немилых, чужих, бездольных,
вдали от родных и близких.
Я знаю, что, сын твой милый, -
быть может, юным погибну
я завтра у переправы
над белым, тихим Дунаем.
Но что же, скажи мне, делать,
коль ты меня породила
с мятежным юнацким сердцем,
И сердце мое не терпит
Того, что турок глумится
Над очагом отцовским,
Где я подрастал, где вскормлен
Твоим молоком материнским,
где люба-краса дарила
сиянием глаз своих черных
и скорбное сердце согрела
теплом своей милой улыбки,
где из-за меня почернели
от горя отец мой и братья.
Ах, милая мать юнака,
прости, что с тобой прощаюсь!
Ружье за плечо я вскинул,
спеша на призыв народный
сражаться с врагом неверным.
За все, что мне дорого, свято,
за мать, за отца, за братьев
на битву пойду, а там уж
пусть будет, что сабля покажет
и доблесть юнацкая наша.
А если ты, мать, услышишь,
что пули в селе запели,
в село ворвались юнаки,
ты выйди, мать, и спроси их,
где чадо твое осталось.
И если тебе ответят,
что пал я, пронзенный пулей,
не плачь ты, мать, и не сетуй,
не слушай ты тех, кто скажут,
что был я сорвиголовою,
а в дом родной возвратившись,
о всем расскажи сердечно
ты братьям моим подросткам.
Пусть знают они и помнят,
что был у них братец старший,
что брат их погиб в сраженье,
что он не хотел, сердешный,
смиренно кланяться туркам,
терпеть бедняков неволю.
Ты, мать, им скажи - пусть помнят,
пусть помнят меня и ищут
меж скал мое белое тело,
истерзанное орлами.
И кровь мою черную ищут
в земле нашей черной отчей.
Дай бог, чтобы к ним попали
ружье мое, мать, и сабля,
и если врага они встретят,
пусть пулей они приветят
и саблей его приласкают...
Но если ты, мать, не можешь
так сделать, братьев жалея,
то в час, когда девушки будут
водить хоровод перед домом,
сойдутся мои погодки,
придет моя скорбная люба,
ты выйди, мать, и послушай
с меньшими братьями вместе
мою юнацкую песню -
как я погибал в сраженье,
какое последнее слово
сказал я своей дружине.
Смотреть тебе будет грустно
на этот веселый праздник,
но, если ты встретишься взглядом
со взглядом моей любимой,
два сердца милые дрогнут -
ее и твое, родная,
две слезки капнут на груди
на старую и молодую.
Все это братья увидят
и, коль подрастут, родная,
как старший брат, будут сильно
любить и врагов ненавидеть.
А если, родная, в селенье
приду я живой, невредимый,
со знаменем, поднятым гордо, -
под знаменем славы юнаки
в расшитой гайдуцкой одежде,
и львы на шапках сверкают,
все с ружьями за плечами,
и саблями-змеями сбоку, -
тогда ты, моя родная,
и ты, моя милая люба,
идите в сады за цветами,
нарвите плюща и герани,
несите героям букеты,
плетите венки, украшая
юнацкие шапки и ружья.
Тогда ты, родимая, встретишь
и старшего сына, обнимешь,
обнимешь его, поцелуешь,
на светлом челе прочтешь ты
два слова: СМЕРТЬ ИЛЬ СВОБОДА.
Рукой, окропленной кровью,
я к сердцу прижму свою любу,
пусть слышит, как сердце юнака
в груди моей бьется, играет;
и стон заглушу поцелуем,
под жарким моим поцелуем,
горючие высохнут слезы...
В дорогу! Прощай же, родная!
В дорогу! Ты жди меня, люба!
Дружина в поход выступает
дорогою страшной, но славной.
Быть может, я юным погибну,
но... выше не будет награды,
коль скажут когда-нибудь люди:
он умер, бедняга, за правду,
за правду и за свободу.

Lộ tòng kim dạ bạch,
Nguyệt thị cố hương minh.
Chưa có đánh giá nào
Chia sẻ trên FacebookTrả lời